© 2012 Лиляна Димитрова-Тодорова

(София, България)

e-mail: lilidimtod@yahoo.com

 

ПОСТИЖЕНИЯТА НА БЪЛГАРСКАТА ОНОМАСТИКА ПРЕЗ ПЕРИОДА 2008‒2011 Г.

 

Периодът между двата ономастични конгреса в Торонто и Барселона от 2008 до 2011 г. се отличава с подем в изследванията в областта на антропонимията, топонимията и на другите ономастични дялове, в разработването на редица общи и частни проблеми, отнасящи се до собствените имена в България. През разглеждания период излизат от печат 16 топонимични монографии по дългосрочната програма за системно изследване на цялата българска топонимия по райони, приета още през 50-те години на миналия век по инициатива на Вл. Георгиев в Института за български език при Българската академия на науките и сега довършвана в рамките на проекта ”Тезаурус на българската топонимия ‒ неизчерпаем източник на информация за културно-историческо минало и народностна идентичност”, осъществяван в Центъра за българска ономастика във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. Това са следните монографии: ”Топонимията на Казанлъшко” от Ц. Константинова (София, 2008), ”Местните имена в Ботевградско” от Д. Михайлова (София, 2008), ”Местните имена в Кюстендилско” от Ив. Умленски, т. I (София, 2008), ”Местните имена в Радомирско” от А. Чолева-Димитрова (София, 2009), ”Местните имена в Брезнишко” от В. Велев (Велико Търново, 2009), ”Местните имена в Ардинско” от Г. Христов (Велико Търново, 2009), ”Местните имена в Дряновско” от Н. Ковачев (Велико Търново, 2009), ”Местните имена в Луковитско” от Н. Иванова (Велико Търново, 2009), ”Местните имена в Беленско” от Н. Ковачев и Р. Ковачева-Цветанова (Велико Търново, 2010), ”Местните имена в Русенско” от Л. Минева-Ковачева (Велико Търново, 2010), ”Топонимията на Плисковско-Мадарския регион (Новопазарско)” от Б. Симеонов и Е. Иванова (Велико Търново, 2010), ”Местните имена в Плевенско” от А. Петкова (Велико Търново, 2010), ”Местните имена в Пернишко” от В. Велев (Велико Търново, 2010), ”Местните имена в Тополовградско (Сакарски регион)” от Др. Лалчев (Велико Търново, 2010), ”Местните имена в Никополско” от К. Цанков (Велико Търново, 2010), ”Местните имена в Ивайловградско” от Н. Бечева (Велико Търново, 2010). В рамките на последния проект излиза и монографията ”Топонимията като отражение на етнорелигиозните процеси в Родопите” от Г. Христов (Велико Търново, 2010). Под печат са още 4 монографии.

Изброените по-горе регионални топонимични трудове изследват топонимичните системи на проучваните райони, основните словообразувателни и семантични типове топоними в тях, като централно място заема дескриптивно-етимологичният речник на местните имена.

Ценен справочник е книгата на Тр. Трифонов ”Седемстотин наименования от Българското Черноморие” (Варна, 2008), в която всяко едно от названията (ойконими, теренни имена и хидроними) по бреговата линия на Черно море е описано и е обяснен произходът на повечето от тях.

През 2009 г. Академично издателство ”Проф. Марин Дринов” издава монографията на Л. Димитрова-Тодорова ”Местните имена в процеса на езиковата комуникация (Въз основа на материал от Поповско)”, която е първото цялостно и системно проучване върху процесите на взаимодействие между езици и диалекти на топонимично равнище със съвременни методи.

Л. Тасева през 2008 г. на научна конференция в Охрид публикува студия „Именуването в Средновековна Македония”, в която въз основа на няколко десетки славяноезични документа от 13 и 14 в. прави ценни изводи относно българския произход и семантиката на голям брой антропоними от проучваните средновековни извори.

През 2009 г. и 2010 г. независимо едно от друго са направени две съпоставителни проучвания на две индоевропейски антропонимични системи ‒ българската и немската. През 2009 г. университетското издателство ”Паисий Хилендарски” в Пловдив отпечатва монографията на Б. Г. Янев ”Система на личните имена в българския и немския език” (докторска дисертация), а М. Петков от Велико Търново през 2010 г. защищава дисертация на тема ”Словообразувателните модели в старовисоконемските и в старобългарските славянски антропоними”. В тези трудове чрез словообразувателен, семантичен и етимологичен анализ на личните имена се съпоставят на синхронно равнище най-ранните и съвременните етапи в развитието на именните системи на два индоевропейски езика ‒ български и немски.

В областта на прабългаристиката е трудът на Борис Симеонов ”Прабългарска ономастика” (Пловдив, 2008), в която се изяснява мястото и обемът на прабългарската съставка в ономастиката на съвременния български език и се етимологизуват редица лични имена. Някои от тълкуванията са спорни и за тях съществуват други по-приемливи мнения, но болшинството от тях се основават на убедителни доказателства.

Излязлата от печат през 2008 г. в Академично издателство ”Проф. Марин Дринов” книга на Д. Младенова ”Звездното небе над нас” е етнолингвистично изследване на балканските народни астроними ‒ названия на планети, звезди и съзвездия, в контекста на традиционната народна култура на балканските народи и в съпоставка с народните астроними в други езици.

През периода 2008‒2011 г. излизат редица публикации във връзка със структурните типове в българската ойконимия (Димитрова-Тодорова 2008), за топонимичните калки и за хибридните топоними в България (Димитрова-Тодорова 2009), за промените, извършвани с топонимите под влияние на междуезиковата и междудиалектната интерференция в условията на билингвизъм и диглосия (Димитрова-Тодорова 2009), за народната етимология в топонимията (Димитрова-Тодорова 2008, 2009), за хрематонимите (Димитрова-Тодорова 2011) и др.

През разглеждания период са отпечатани няколко сборника с материали, посветени на ономастиката и на видни български ономасти.

През 2008 г. в София е издаден сборникът в памет на професор Борис Симеонов ”Името в паметта на езика”, който съдържа статии от негови ученици и колеги.

През 2009 г. във Велико Търново е отпечатана книгата ”Приятели за науката. Сборник в чест на проф. д.ф.н. Тодор Балкански по случай неговата 65-годишнина”, в която част от статиите са по проблемите на българската ономастика.

В т. 9 от поредицата „Състояние и проблеми на българската ономастика”, издавана във Велико Търново (2009 г.), са публикувани материали от Национална конференция по ономастика ”Състояние и проблеми на българската ономастика в началото на XXI в.” и от Кръгла маса ”Електронен  архив-картотека на българската топонимия”, проведени на 16 и 17 юни 2006 г. във Велико Търново. Т. 10 (2010 г.) от поредицата представлява юбилеен сборник по случай 90-годишнината от рождението на проф. Николай Ковачев. Том 11 (2010 г.) включва материали от Международна научна конференция ”Славянска и балканска ономастика”, посветена на 70-годишнината от рождението на проф. д.ф.н. Людвиг Селимски, състояла се на 25 и 26 септември 2009 г. във Велико Търново.

През 2010 г. във Велико Търново е издадена „Енциклопедия на българската ономастика. Към основите на българската ономастика” с автори Т. Балкански и К. Цанков. Тя преставлява азбучен справочник за най-важните ономастични термини, както и за български и чужди ономасти и други личности, имащи отношение към българската ономастика. Тя включва и термини-еднодневки, както и термини, изковани и употребявани само от авторите.

През 2011 г. излиза във Велико Търново монографията на П. Радева „Личното име между традицията и съвременността”, в която в отделни разработки е научно интерпретиран и поднесен на достъпен език много интересен материал, свързан с българската личноименна система.

През 2010 г. в Института за български език при БАН са защитени няколко доктората от областта на ономастичната теория: „Собствените имена в България (изследвания, анализ, проблеми)” ‒ докторат за получаване на научната степен „доктор на филологическите науки”, защитен от Л. Димитрова-Тодорова и спечелил конкурс в Министерството на културата „Помощ за книгата 2011”, докторати за получаване на научната степен „доктор” на М. Влахова-Ангелова „Урбанонимите в град София (социометрично изследване и когнитивна картина на града въз основа на уличните названия)”, на М. Белнейска „Народните имена в българската еклезионимия” и на Н. Данчева „Диалектната лексика в българската микротопонимия от Западна България (с оглед на орографската лексика)”.

В Секцията по приложна ономастика при Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ ‒ БАН, се създава в електронен вид картотека с топонимите в България, с личните имена в големите градове на България и електронна база данни на стандартизираните географски имена в България.

В Центъра по българска ономастика към Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ се намира национален ономастичен архив. В него са въведени и се въвеждат непрекъснато на хартиен и електронен носител материали по антропонимия ‒ данни за личните, фамилните имена и родовите имена, прякорите и прозвищата, както и по топонимия, зоонимия, космонимия, вентонимия, урбанонимия, хрематонимия и фитонимия от цялата територия на България.

В Лабораторията по балканска ономастика в Югозападния български университет „Неофит Рилски“ в Благоевград през периода 2008‒20011 г. е създадена картотека на хартиен носител с топонимите от Югозападна България и с топонимите от български произход в съседните балкански страни.

През разглеждания период българските ономасти вземат активно участие в международната ономастична дейност и в чужбина ‒ с доклади в конгреси и конференции в Канада, Полша, Германия, Чехия, Словакия, Македония, Словения и др., като членове на експертни съвети. Българската ономастика има свои представители в ICOS (International Committee of Onomastic Sciences) и в Комисията по славянска ономастика при Международния комитет на славистите.

 © 2012 Лиляна Димитрова-Тодорова